Ден за борба с тормоза


Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше

...........................................................................................................................
Училищният тормоз е един от най-наболелите проблеми на съвременното училище. Всяка последна сряда на февруари отбелязваме Деня за борба с тормоза. Един от символите на този ден е розовата фланелка. Обличаме се в розово, носим розови шалове, розови лентички и заявяваме категорично, че не понасяме грубости, насилие, обиди.
В ОУ „Антон Страшимиров“ по традиция се проведе кампанията „Говори с мен“. В тази импровизирана приемна консултанти са обучени гимназисти.
Тази година в ролята на съветници влязоха ученици от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, ръководени от психолога на училището Антоанета Димчева. С тях по-малките разговаряха за своите лични истории, свързани с тормоза. Гимназистите също споделяха своя опит в това отношение и подкрепяха по-малките си съученици в намиране на правилни решения.
„Радвам се, че ми беше дадена възможността да съм част от толкова смислено мероприятие. Благодарна съм, за това че имах шанс да се запозная с по-малките ученици и да им помогна с техните лични и училищни проблеми. Успях да припозная себе си в някои от децата, с които разговарях и осъзнах много неща и за самата мен.“ – разказа една от участничките. Интересът беше огромен, пред приемната имаше опашка.
Гимназистите проведоха и тренинги по темата във всички седми класове.
„Мисля, че беше една много хубава инициатива. Успяхме за пореден път да разгледаме темата за тормоза и чухме няколко интересни гледни точки и мнения по въпроса от съученици.“ - споделят нашите ученици.
Техните класни ръководители също изразиха своето мнение:
„Разговорът накара седмокласниците да се замислят доста сериозно и от другата гледна точка - какво причиняват понякога със своите думи и действия. Много добре разбраха и силата на прошката“, “Учениците се включиха активно в дискусията. Георги и Вики достигнаха до сърцата им с историята, която прочетоха”
Особен интерес предизвекаха и посланията на децата със СОП в училище. „ И аз искам да съм един от вас, нека бъдем приятели, обърни ми внимание“ това са искрените желания и мечти на децата с образователни потребности.
Светът би бил толкова красив, ако всеки от нас потърси доброто у себе си и другите.
Лесно е да изкрещим, да ударим, да нагрубим и обидим, но колко повече смисъл би имало, ако се опитаме да разберем човека до нас, да го приемем с неговите особености и да му подадем ръка в радост и мъка. Нужно е само да отворим сърцата си и да прозрем, че сме се родили на този свят, за да творим доброта и красота, които щедро да даряваме на другите.