Денят на розовата фланелка

Всяка последна сряда на февруари отбелязваме „Денят на розовата фланелка“ – ден за борба с училищното насилие и тормоз.
И тази година, за пореден път в нашето училище организирахме множество инициативи, посветени на този проблем в световен мащаб. „Утре, последната сряда на февруари, нека всички ние – ученици и учители – да се облечем в розово, като с това заявим нашата категорична позиция – „ТОРМОЗЪТ СПИРА ДО ТУК!“ – това беше призивът на седмокласниците, организирали една от инициативите – радиопредаване за борбата с училищното насилие. Учениците заявиха своята позиция на непримиримост към грубостите, насилието и обидите. Те разказаха историята на този ден, датираща от 2009 г.
Във всяка класна стая поставихме стихотворението на 14-годишната английска ученичка Лора Гриймс, жертва на многобройни обиди и подигравки от страна на съучениците си. В него момичето с много болка разкрива копнежа си по разбирателство, приятелство и толерантност между хората.
Паралелно с това, за да предложим пътища за възможни решения на конфликтите, предоставихме на учениците постери с „Кръга на избора“. Посочените идеи дават правото на всеки да определи сам своите стъпки при решаването на възникналите междуличностни проблеми, без да прибягва до насилие и тормоз над другите.
За пълната информираност по проблема организирахме съвместни часове с Асоциация „Деметра“ на випуските 5 и 6 клас. На достъпен и разбираем език специалисти психолози разговаряха с децата за причините за насилието в училище, за видовете агресия, за разликата между насилие и тормоз, за адекватни и безопасни действия при регистриране на насилие. Учениците активно и открито разсъждаваха и предлагаха начини за трансформиране на негативната енергия в позитивна, търсиха алтернативи на тормоза и показаха интереса си към други подобни инициативи.
Всяка последна сряда на февруари имаме основание да се обърнем към себе си и да се попитаме: “Защо идваме тук? Има ли училището ресурс да се справи с този тежък проблем? Къде се корени причината за това явление?“ Остава откровено и отговорно пред себе си да се замислим: „Ще търпим ли тормоз, ще бъдем ли безучастни, ще допринесем ли с поведението си за нормално общуване помежду ни?“
Може би отговорите са навсякъде в ежедневието ни, може би все пак трябва да отправим първия си поглед към семейството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *