Ден за борба с училищния тормоз

Всяка последна сряда на февруари е ден за борба с училищния тормоз. Символично през този ден се обличаме в розово или носим розов символ. Вчера той за поредна година беше отбелязан в нашето училище. И отново възникна въпросът, дали един ден е достатъчен, дали не е нужно всеки час и всяка минута да се говори, че не понасяме грубости, насилие, обиди, тормоз. Нито учениците, нито учителите. За втора поредна година в Деня на розовата фланелка в училището ни се проведе уникалната кампания „Говори с мен“. Началото положихме през миналата учебна година, когато ученици от Търговска гимназия – Бургас разговаряха с по-малките ученици от ОУ „Антон Страшимиров“ за техните лични истории, свързани с тормоза. Гимназистите също споделяха своя опит в това отношение и подкрепяха малките в намиране на правилни решения. Тази година интерес към събитието проявиха и гимназисти от ГЧЕ „Васил Левски“. Така се оформиха две приемни, в които потокът от посетители не секна. Това е знак, че децата са критични към явлението “тормоз“ и повечето от тях не се притесняват да потърсят помощ и подкрепа. През приемните минаха над 20 ученици. Случилото се беше безценен опит както за големите, така и за малките. Денят приключи с обещание за още срещи, защото една на година се оказва крайно недостатъчна. А дотогава остава да се замислим: „Кой е отговорен за тормоза?“, „Въпрос на сериозни социални и личностови проблеми ли е това явление или семейното възпитание на децата сериозно куца?“, „Ще търпим ли тормоз, ще бъдем ли безучастни, ще допринесем ли с поведението си за нормално общуване помежду ни?“ В такива дни трябва да се обърнем към себе си и да се замислим какъв е мотивът на днешните ученици да бъдат обучавани и притежава ли съвременното българско училище адекватни механизми за справяне с тормоза и агресията, не се ли шири пагубното чувство за безнаказаност и кога резултатите от съвместната работа на семейство и училище ще бъдат факт. Може би отговорите са навсякъде в ежедневието ни, може би все пак трябва да отправим първия си поглед към семейството.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *